шмугнело

Речник на българския език

1. шмугнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шмугнело е производна форма на шмугна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шмугнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шмугнело е производна форма на шмугна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).