шляпаха

Речник на българския език

1. шляпаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шляпаха е производна форма на шляпам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шляпаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

шляпаха е производна форма на шляпам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).