шляпа

Речник на българския език

1. шляпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

шляпа е производна форма на шляпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. шляпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

шляпа е производна форма на шляпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. шляпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

шляпа е производна форма на шляпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).