шлайфало

Речник на българския език

1. шлайфало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шлайфало е производна форма на шлайфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шлайфало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шлайфало е производна форма на шлайфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. шлайфало — мин. деят. св. прич. ср. р.

шлайфало е производна форма на шлайфам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. шлайфало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шлайфало е производна форма на шлайфам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).