шлайфали

Речник на българския език

1. шлайфали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

шлайфали е производна форма на шлайфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шлайфали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шлайфали е производна форма на шлайфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. шлайфали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

шлайфали е производна форма на шлайфам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. шлайфали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

шлайфали е производна форма на шлайфам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).