шишкавял

Речник на българския език

1. шишкавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шишкавял е производна форма на шишкавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шишкавял — мин. деят. св. прич. м. р.

шишкавял е производна форма на шишкавея (мин. деят. св. прич. м. р.).