шишкавеел

Речник на българския език

1. шишкавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шишкавеел е производна форма на шишкавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шишкавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

шишкавеел е производна форма на шишкавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).