шинирала

Речник на българския език

1. шинирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шинирала е производна форма на шинирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. шинирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шинирала е производна форма на шинирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. шинирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

шинирала е производна форма на шинирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. шинирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

шинирала е производна форма на шинирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).