шинирал

Речник на българския език

1. шинирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шинирал е производна форма на шинирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шинирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шинирал е производна форма на шинирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. шинирал — мин. деят. св. прич. м. р.

шинирал е производна форма на шинирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. шинирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

шинирал е производна форма на шинирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).