шилила

Речник на българския език

1. шилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шилила е производна форма на шиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. шилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

шилила е производна форма на шиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).