шибаха

Речник на българския език

1. шибаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шибаха е производна форма на шибам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шибаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

шибаха е производна форма на шибам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).