шибали

Речник на българския език

1. шибали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

шибали е производна форма на шибам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шибали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шибали е производна форма на шибам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. шибали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

шибали е производна форма на шибам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. шибали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

шибали е производна форма на шибам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).