шибал

Речник на българския език

1. шибал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шибал е производна форма на шибам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шибал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шибал е производна форма на шибам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. шибал — мин. деят. св. прич. м. р.

шибал е производна форма на шибам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. шибал — мин. деят. несв. прич. м. р.

шибал е производна форма на шибам (мин. деят. несв. прич. м. р.).