шепнел

Речник на българския език

1. шепнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шепнел е производна форма на шепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шепнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

шепнел е производна форма на шепна (мин. деят. несв. прич. м. р.).