чучурили

Речник на българския език

1. чучурили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

чучурили е производна форма на чучуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чучурили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

чучурили е производна форма на чучуря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).