чучури

Речник на българския език

1. чучури — мн. ч.

чучури е производна форма на чучур (мн. ч.).

2. чучури — сег. вр., 3 л., ед. ч.

чучури е производна форма на чучуря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. чучури — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

чучури е производна форма на чучуря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. чучури — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

чучури е производна форма на чучуря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. чучури — повелително наклонение, ед. ч.

чучури е производна форма на чучуря (повелително наклонение, ед. ч.).