чучурели

Речник на българския език

1. чучурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

чучурели е производна форма на чучуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чучурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

чучурели е производна форма на чучуря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).