чучурела

Речник на българския език

1. чучурела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

чучурела е производна форма на чучуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. чучурела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

чучурела е производна форма на чучуря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).