чучнете

Речник на българския език

1. чучнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

чучнете е производна форма на чучна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. чучнете — повелително наклонение, мн. ч.

чучнете е производна форма на чучна (повелително наклонение, мн. ч.).