чучнело

Речник на българския език

1. чучнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чучнело е производна форма на чучна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чучнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

чучнело е производна форма на чучна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).