чучнало

Речник на българския език

1. чучнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чучнало е производна форма на чучна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чучнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

чучнало е производна форма на чучна (мин. деят. св. прич. ср. р.).