чуча

Речник на българския език

чу̀ча — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

чу̀чиш, мин. св. чу̀чих и чучѝх, мин. прич. чу̀чил и чучѝл, несв. Умал. В детската реч – седя. Чучи кротко до мене.

Грешни изписвания (1)

  • чучъ

Връзки