чутен

Речник на българския език

чу̀тен некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

чу̀тна, чу̀тно, мн. чу̀тни, прил. Поетично. Чутовен.
нареч. чу̀тно.

Грешни изписвания (1)

  • чутин