чурвахте

Речник на българския език

1. чурвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

чурвахте е производна форма на чурвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. чурвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

чурвахте е производна форма на чурвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).