чурвало

Речник на българския език

1. чурвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чурвало е производна форма на чурвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чурвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чурвало е производна форма на чурвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. чурвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

чурвало е производна форма на чурвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. чурвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

чурвало е производна форма на чурвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).