чупил съм

Речник на българския език

1. чупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

чупил съм е производна форма на чупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. чупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

чупил съм е производна форма на чупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).