чупил си

Речник на българския език

1. чупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

чупил си е производна форма на чупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. чупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

чупил си е производна форма на чупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).