чупил е

Речник на българския език

1. чупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чупил е е производна форма на чупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чупил е е производна форма на чупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).