чупила

Речник на българския език

1. чупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

чупила е производна форма на чупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. чупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

чупила е производна форма на чупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).