чупи

Речник на българския език

1. чупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

чупи е производна форма на чупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. чупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

чупи е производна форма на чупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. чупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

чупи е производна форма на чупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. чупи — повелително наклонение, ед. ч.

чупи е производна форма на чупя (повелително наклонение, ед. ч.).