чумерили

Речник на българския език

1. чумерили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

чумерили е производна форма на чумеря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чумерили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

чумерили е производна форма на чумеря се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).