чумерела

Речник на българския език

1. чумерела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

чумерела е производна форма на чумеря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. чумерела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

чумерела е производна форма на чумеря се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).