чукахте

Речник на българския език

1. чукахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

чукахте е производна форма на чукам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. чукахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

чукахте е производна форма на чукам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).