чуката

Речник на българския език

1. Чу̀ката — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Чукатъ
  • Чукъта
  • Чукътъ

2. чуката — ед. ч. членувано

чуката е производна форма на чука (ед. ч. членувано).

Връзки