чукал

Речник на българския език

1. чукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чукал е производна форма на чукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чукал е производна форма на чукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. чукал — мин. деят. св. прич. м. р.

чукал е производна форма на чукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. чукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

чукал е производна форма на чукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).