чуждяло

Речник на българския език

1. чуждяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чуждяло е производна форма на чуждея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чуждяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

чуждяло е производна форма на чуждея (мин. деят. св. прич. ср. р.).