чуждели

Речник на българския език

1. чуждели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

чуждели е производна форма на чуждея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чуждели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

чуждели е производна форма на чуждея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).