чуждеело

Речник на българския език

1. чуждеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чуждеело е производна форма на чуждея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чуждеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

чуждеело е производна форма на чуждея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).