чудил е

Речник на българския език

1. чудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чудил е е производна форма на чудя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чудил е е производна форма на чудя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).