чудили

Речник на българския език

1. чудили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

чудили е производна форма на чудя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чудили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

чудили е производна форма на чудя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).