чудила

Речник на българския език

1. чудила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

чудила е производна форма на чудя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. чудила — мин. деят. св. прич. ж. р.

чудила е производна форма на чудя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).