чуди

Речник на българския език

1. чуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

чуди е производна форма на чудя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. чуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

чуди е производна форма на чудя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. чуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

чуди е производна форма на чудя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. чуди — повелително наклонение, ед. ч.

чуди е производна форма на чудя се (повелително наклонение, ед. ч.).