чудело

Речник на българския език

1. чудело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чудело е производна форма на чудя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чудело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

чудело е производна форма на чудя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).