чудел

Речник на българския език

1. чудел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чудел е производна форма на чудя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чудел — мин. деят. несв. прич. м. р.

чудел е производна форма на чудя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).