чу

Речник на българския език

1. чу — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

чу е производна форма на чуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. чу — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

чу е производна форма на чуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).