човъркал

Речник на българския език

1. човъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

човъркал е производна форма на човъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. човъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

човъркал е производна форма на човъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. човъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

човъркал е производна форма на човъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. човъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

човъркал е производна форма на човъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).