чиновничествало

Речник на българския език

1. чиновничествало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чиновничествало е производна форма на чиновничествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чиновничествало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чиновничествало е производна форма на чиновничествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. чиновничествало — мин. деят. св. прич. ср. р.

чиновничествало е производна форма на чиновничествам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. чиновничествало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

чиновничествало е производна форма на чиновничествам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).