чинило

Речник на българския език

1. чинило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чинило е производна форма на чиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чинило — мин. деят. св. прич. ср. р.

чинило е производна форма на чиня (мин. деят. св. прич. ср. р.).