чинил
1.
чинил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
чинил
е производна форма
на чиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
чинил —
мин. деят. св. прич. м. р.
чинил
е производна форма
на чиня (мин. деят. св. прич. м. р.).