чинело

Речник на българския език

1. чинело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чинело е производна форма на чиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чинело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

чинело е производна форма на чиня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).